Около 10% от населението страда от ХБЗ. То е най-разпространено сред хора с диабет, хипертония и затлъстяване.
Хроничното бъбречно заболяване /ХБЗ/ е прогресивно и необратимо увреждане на бъбреците, при което те постепенно губят способността си да изпълняват основните си функции – филтриране на отпадните продукти от кръвта, регулиране на течностите и електролитния баланс, както и поддържане на кръвното налягане.
Диабетът, по точно диабетната нефропатия, е една от най-честите причини за появата на ХБЗ, следвана от хипертонията /високото кръвно налягане/, която уврежда бъбречните съдове и гломерулонефритите, които също могат да са причинители на възпалителни заболявания на бъбречните гломерули.
Другите виновници за ХБЗ са поликистозната бъбречна болест – генетично заболяване, водещо до образуване на кисти в бъбреците, дълготрайната употреба на нефротоксични медикаменти - като някои болкоуспокояващи и антибиотици, както и инфекциите на пикочните пътища – хронични или нелекувани. Бъбречно-каменната болест и вродените аномалии на отделителната система също допринасят за това заболяване. От него често страдат и хората със затлъстяване, и тези с фамилна обремененост,
„България е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастните и на пето при децата. Около 40% от българите са с Индекс на телесната маса /ИТН/ над здравословния, 25% са със затлъстяване I-ва степен, 9% – II-а степен и 2% са с III-та, най-тежката степен. Данните са от национално представително социологическо проучване. Според изследването 49% от хората в България имат наднормено тегло повече от 5 години, а 12% – повече от 20 г., заяви доц. д-р Явор Асьов, председател на Асоциация „Заедно“ и ендокринолог в УМБАЛ "Александровска" на среща с журналисти по повод Световния ден на затлъстяването. Той обясни, че затлъстяването е заболяване, причинено от сложно взаимодействие на генетични фактори и фактори на средата в която живеем, както и някои други заболявания.
Read more: ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ОТГОВОРНО ЗА НАД 200 ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМА
Синдромът на сухото око е състояние, при което очите не произвеждат достатъчно сълзи или сълзите са с нарушено качество, което води до недостатъчно овлажняване и защита на окото. Това може да причини дискомфорт, възпаление и влошаване на зрението.
Недостатъчното производство на сълзи се свързва с хормонални промени в организма, с някои автоимунни заболявания, като синдром на Сьогрен, с дефицит на витамин "А" и разбира се с напредване на възрастта.
Историята е доказала, че заекването не е пречка за успеха, особено ако човек работи върху себе си и намира стратегии за подобряване на речта си.
Един от най-известните оратори в древногръцката история, Демостен, в младостта си е имал сериозни говорни затруднения. За да подобри речта си, той тренирал, като поставял камъчета в устата си и говорел срещу шума на морето. Постепенно се превърнал в блестящ оратор.
Крал Джордж VI – британски монарх, бащата на кралица Елизабет II, имал тежко заекване, което му създавало сериозни трудности като публична фигура. Години наред той работил с логопеди, включително с Лайънъл Лог ,чиято история е представена във филма “Речта на краля” и успял да подобри речта си. По време на Втората световна война изнасял силни и въздействащи речи.
Невродивергентните хора са тези, чиито мозъци функционират по начини, различни от това, което се счита за обществена норма. Терминът "невродивергентност" включва различни неврологични вариации като аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност; дислексия, дисграфия и дискалкулия - т.е. затруднения в четенето, писането, математиката; турет синдром, хиперфокусиране и различно възприемане на информация.
Какво означава това на практика?
Невродивергентните хора често мислят, учат и възприемат света по различен начин. Те могат да имат изключителни силни страни – например повишена креативност, способност за дълбока концентрация върху интересуващи ги теми, аналитично мислене, но и предизвикателства, като трудности със социалното общуване, сензорна чувствителност или организация на времето.