Благодарение на д-р Радослав Младенов, уролог с над 20 годишен опит, началник Клиника по урология към Пета МБАЛ София, поглеждаме отблизо към едно от от най-често срещаните онкологични заболявания при мъжете - карциномът на простатната жлеза. “В много от случаите той се развива бавно и скрито, без изразени симптоми - информира д-р Младенов. Затова обикновено се открива случайно при рутинни профилактични кръвни изследвания. Но случи ли се това, трябва да се вземат бързи мерки за диагностицирането му и да се започне незабавно лечение.
В напреднала възраст при много мъже се наблюдават злокачествени изменения на простата. Въпреки това заболяването често остава скрито, тъй като първоначално няма никакви симптоми. Става дума за злокачествен тумор, който се развива в простатната жлеза. Процесът обикновено наистина е бавен, но през това време може да метастазира в кости, лимфни възли и други органи. Първите симптоми на болестта, които мъжете започват да усещат, са затруднено уриниране, кръв в урината и болки в таза.
Ако заболяването се диагностицира навреме, това подобрява шансовете за лечение.
Няма научни доказателства за възможна връзка между доброкачествената хиперплазия на простатата и риска от рак на простатата, въпреки че някои проблеми, като тези с уринирането или желание за уриниране през нощта, които обикновено се появяват при доброкачествена хиперплазия на простатата, могат да се наблюдават и при рак на простатата.
Мъжете, които имат кръвни роднини - дядо, баща, чичо или брат с рак на простатата, са с повишен риск да се разболеят от това заболяване. Особено ако имат повече от един роднина засегнат от него.
В началото ракът на простатата в повечето случаи не предизвиква никакви симптоми. Но ако се появят такива, трябва да се потърси мнението на специалист незабавно.
Кои са те?
По-често уриниране от обикновено
По-слаба струя на урината
Парене при уриниране, но не постоянно
Кръв в урината
Еректилна дисфункция
Дизурични симптоми - т. е.парене при и след уриниране, чести позиви, с отделяне на малки количества урина, което оставя усещането за недоизпразване на пикочния мехур.
Тези симптоми могат да бъдат причинени и от състояния, които не са свързани с рак на простатата. Но ако ги има, трябва да се потърси и да уведоми личния лекар за тях. А той от своя страна да даде направление за уролог.
Лекарите-уролози ще измерят РSA / специфичния простатен антиген/ в кръвта, който представлява протеин и се произвежда само в простатата. Този тест измерва количеството PSA, който циркулира в кръвта. За повечето лаборатории границата на този протеин и 4нг/мл.
Експертите са определили стандартна стойност на РSA в зависимост от възрастта, но тя е само ориентировъчна.
Не е възможно да се даде общовалидна гранична стойност на нивото на РSA при здрави мъже, защото протеинът, произвеждан от простатната жлеза, не е раково специфичен.
При карцином на простатата стойностите на РSA често са значително по-високи от посочените референтни стойности и продължават да се увеличават с нарастването на тумора.
Правят се и други изследвания, които включват биопсия и ултразвук.
При биопсията лекарят взема малка проба от тъкан на простатата, а после друг лекар-специаелст преглежда пробата под микроскоп за наличието на ракови клетки.
При ултразвука, ядрено-магнитния резонанс или другите образни тестове се създават изображения на вътрешността на тялото и по този начин могат да се видят анормалните изображение, ако има такива.
Лечение при рак на простатната жлеза
Активно наблюдение - прилага се само при повишен PSA и негативна простатна биопсия.
Хирургично лечение - ако ракът на простатата е диагностициран в ранен стадий и все още не е образувал метастази, има голяма вероятност той да бъде излекуван чрез пълно хирургично отстраняване, наречено радикална простатектомия. Т.е. пълно отстраняване на простатата.
Лъчетерапия - това лечение може да се прилага отвън, през кожата / перкутанно/, но също и отвътре в простатната жлеза. Тогава говорим за брахитерапия.
Хормонотерапия - растежът и функцията на нормалните, но и на злокачествените клетки на простатата зависят от мъжките полови хормони / андрогени/, чиито основен представител е тестостеронът. Химиотерапията обикновено се провежда с лекарства, които намаляват собственото производство на андрогени в организма или предотвратяват ефективността на собствените андрогени.
Химиотерапия - прилага се по-рядко с медикаменти, които действат на раковите клетки и спрират растежа им. Мъжете с напреднал рак на простатата могат да бъдат подложени на химеотерапия, ако хормоналната терапия спре да действа. В някои случаи химия и хормоналната терапия се прилагат едновременно.
Имунотерапия - задачата ѝ е да засили имунната система на пациента с цел повишаване на ефективността й в унищожаването на раковите клетки. Призната е като потенциална терапевтична стратегия при рак на простатата.
Палиативно лечение - то има за цел да даде възможност на мъжете с нелечим, прогресиращ рак на простатата да водят до голяма степен самостоятелен живот, когато лечебната терапия вече не е възможна. Целта на палеативната /облекчаваща/ терапия е да подобри качеството на живот чрез ефективно лечение на физически и емоционално стресиращите симптоми, причинени от това заболяване.
Изходът от болестта зависи в голяма степен от това колко рано е открит злокачествения тумор. Затова скринингът е важен. За мъжете над 47-50 годишна възраст той трябва да се прави веднъж годишно. Особено ако има наличие на рискови фактори.
Одобрените методи за скрининг
Дигитално ректално изследване
Ултразвукова диагностика
Простатно-специфичен антиген /PSA/
Комбинирането на дигиталното ректално изследване с простатно-специфичен антиген дава по-голям шанс за ранно диагностициране на заболяването. А това от е от голямо значение за неговото лечение и получаването на възможните най-добри резултати."