Няма член от Коалицията за живот без тютюнев дим, който да не е потрепервал от безсилие и гняв, когато чуе за пореден път това изречение, като краен, неподлежащ на по-нататъшно обсъждане отговор от министри, народни представители и различни министерства, когато се водят разговори, пишат се писма, или се дават предложения за ограничаване на тютюнопушенето, както и за наложителните законодателни промени, които ще позволят това да се случи. Това споделя с болка д-р Маша Гавраилова, експерт към Коалиция за живот без тютюнев дим и “България без дим” на семинара за журналисти, посветен на контрола на тютюна, организиран от коалицията и фондация “БлуЛинк”.
- От колко години чувате изречението: “Сега не му е времето”.
- От 2004 година - тогава започнах работа в здравното министерство. Преди това работех в Столичната РЗИ, като началник отдел “Профилактика на болестите и промоция на здравето”. Тогава сме действали на регионално ниво, но пак под егидата на министерството. Но откакто отидох в МЗ през 2004 година и останах там до 2010, тогава вече имах пряк контакт с министерски съвет, с отделни министерства и с депутати, непрекъснато всеки сериозен разговор на тема ограничаване на цигарите и промени в законодателството завършваше така. А от 2011 година до момента, откакто съм в неправителствения сектор, пак го чувам постоянно.
- А ако го нямаше това изречение, какво щеше да се е променило до сега?
- Много от тези неща, които влизат в контрол на тютюна. Те не са толкова трудни за изпълнение. България ратифицира рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна със закон през 2005г , имаме правни документи, имаме насоки за прилагането на отделните текстове. Тази конвенция е насочена към повече от 180 държави все пак. При това положение тя има далеч, далеч по-голяма тежест от една директива с указания какво да направим, защото държавите в света са много различни. Тя дава насоките, а отделните държави решават какво точно да направят и как да го направят. Лошото е, че просто у нас няма желание да се работи в тази посока.
- Кой е най-големият и наболял проблем във връзка с ограничаването на тютюнопушенето?
- Много проблеми има, но един от най-големите е наложителната промяна в законодателството в закона за здравето с ясното дефиниране на това какво е пушене и какво е закрито обществено място; включването на други контролни органи за осъществяването на контрол, които така или иначе контролират съответните производства или учреждения, както и заведенията, които се контролират от агенцията по безопасност на храните или производствените предприятия, в които се контролират условията на труд. Това са места, където инспекторите така или иначе влизат, а здравните инспектори не влизат. През 80-те години РЗИ, тогава ХЕИ, контролираха и производствените предприятия, и заведенията за хранене. Но сега те, според закона за храните, по закона за условия на труд, нямат права да влизат. А трябва да ходят специално, за да следят дали се спазва забрана за тютюнопушене.
- Какво е пушене според закона сега и как би трябвало да се промени тази дефиниция?
- Ако се промени дефиницията за пушене, по наше усмотрение, трябва в думата тютюнопушене да се включат освен обикновените цигари, в които наистина има процес на горене, и употребата на свързаните с пушенето нови изделия, каквито например са електронните цигари.
- Каква е разликата между електронните цигари и обикновените?
- Електроните цигари не съдържат тютюн, така че там няма тютюнопушене. Но те съдържат директно чист никотин. Затова за тях не върви думата тютюнопушене. Но има вреда. И зависимостта си остава зависимост, защото никотинът е този, който я предизвиква . Трябва всички да знаят, че никотина го има в абсолютно всички изделия, независимо дали са нагреваеми, дали са електронни, дали са обикновени цигари. Даже имаше един момент, в който ние настоявахме, те да се казват изделия, съдържащи никотин. Но контролът на тези средства е много занижен, те много дълго време влизаха в страната ни като предмети. Към тях нямаше никакви здравни изисквания, никакви изследвания, никакви изисквания към производството им, изследвания на количеството никотин в тях. Никой не знаеше какво има вътре в тях и затова се изискваше да се декларират като предмети. И фактически сега, от 2016-та година, когато в директивата за тютюневите изделия, бяха включени свързаните с тях изделия, като към тези свързани влизат и електронните цигари, и нашето законодателство, законът за тютюна, се промени по този начин. Тогава се появиха изисквания и към електронните цигари. Сега за първи път от декември 2022 г започнаха да се начисляват акцизи и върху електронните цигари, дотогава те нямаха. Същото важи и за нагреваемите тютюневи изделия. Въпреки че те са тютюневи изделия, но под формата на това, че там няма горене, а има само нагряване, се потвърждава тезата, че те не отделят този катран и други вредни вещества в околната среда, но никотина си го имат. И никотинът в тях е равен на никотина от една цигара и още нещо, което е опасно.
- Какво е то?
- Ами иначе, като изпушиш една цигара, виждаш с очите си, че тя свършва. И ако горе долу си си решил, че за един ден ще изпушваш по 20 цигари, можеш да контролираш какво си пушил. Докато при това дърпаш, дърпаш, дърпаш, дърпаш… и то не се свършва. И накрая се оказва, че си изпушил много повече от 20 цигари. Или пък по-интензивно си дърпал и за по-кратко време си го направил това. Наистина, казва се, поне на този етап, че катраните са по-малко, няма ги тези вещества, които са в цигарения дим, обаче има това, което е във филтрите, има това, което е в пълнителя, който се слага, за да може този никотин да съществува по някакъв начин в пространството, т.е. те пък си причиняват вреди. Така че няма нищо безвредно, независимо какъв е вида - дали е за многократно пълнене пълнителя, дали е за еднократно; дали е вейп, който има примерно 100 дръпки или 800 дръпки…каквото и да значи това. Не зная как ги мерят тези дръпки, но въпросът е, че тютюневата индустрия бълва все нови и нови различни видове само и само да привлекат нови ползватели. А тези нови ползватели, обикновено повечето млади хора, попълнят армията на умиращите вече пушачи и заемат местата на тези, които са починали преждевременно от инфаркт, или от инсулт, или от рак вследствие цигарите. Така че, вредата от пушенето, независимо от какъв вид устройство, си е абсолютно доказана.
- Това е вече почти загубената битка със закоравелите пушачи. А младите,, които сега започват? Казват че границата слиза все по-надолу и по-надолу - 10-11-12 годишните?
- Трябва да се борим да не започват. Да не започват по никакъв начин, защото в тази възраст те си мислят, че това е игра, забавление, подръжание, начин да се изявиш, да демонстрираш независимост, модерност … Най-лошото е, че момичетата пушат повече от момчетата. Във всички изследвания, независимо каква е възрастта - 12-13 или 15-16, или от 18 нагоре, момичетата пушат повече от момчетата. Някъде към 17-тата година се изравняват с тях и после пак започват да водят. Това е безкрайно неблагоприятна тенденция в България, защото тези момичета, започнали да пушат рано-рано, когато станат примерно на 25 и решат да раждат, започват да срещат затруднения - появява се проблем със забременяването при едни дългогодишни пушачки, които примерно пушат от 10 години или от повече. И много зависи кога са пропушили… Кога са станали са зависими. Някой от тях не спират да пушат и по време на бременността. Появява се опасност от преждевременно раждане, от ниско тегло на бебето, от увреждания в белите му дробове и ушите основно и по-висока заболяемост в ранната детска възраст. Ако не спрат да пушат и по време на кърменето, увреждат детския организъм чрез млякото. И когато по-нататък то поотрасне и вижда, че мама и татко пушат и според тях не правят нищо лошо, нищо неправилно, а те са неговият модел за добро и безпогрешно, то вече психически е готово да бъде един бъдещ пушач. И веригата не прекъсва. А у нас първо нямаме условия, в които да помагаме на тези, които искат да се откажат, средствата не се реимбурсират от НЗОК. А и не е лесно да се откажеш от тази зависимост. Някои казват, че ако спреш изведнъж е по-лесно, други се опитват като постепенно намаляват броя на цигарите за деня. Някой спират, но после започват пак. Има различни методи, с които може да се помогне да се спрат цигарите, но най-важното е да го има желанието да го направиш, осъзнаването, че трябва и волята да спреш.
- Къде в момента има кабинети, в които желаещите да откажат цигарите могат да отидат и да потърсят специализирана помощ?
- В 28-те РЗИ-та в областните градове на страна съществуват кабинети за отказване от тютюнопушене. Там биха могли да получат подкрепа и първите съвети. Редно е и общопрактикуващите лекари да отделят малко време за такива хора и да се опитат да им помогнат със съвет поне и да ги подкрепят да се справят.
- Българският Табекс има ли го още?
- Има го. Но доколкото знам поляците се възползват от него много повече от българите. Много повече отказали се пушачи има в Полша, отколкото у нас. Той се взема по схема, за която пушачите нямат търпение да доведат докрай. Продължават да пушат, докато вземат Табекс, а това води до повръщане и обикновено се отказват, преди да дочакат ефекта от неговото прилагане.