Пациенти с тежка астма разказват за живота отвъд диагнозата
Седем спиращи дъха лични истории са събрани в книгата на Мария Касимова-Моасе, която от 1 юни ще се разпространява в болничните заведения.
„Това са истории на хора, които се справят и всички са с добър край“, каза Мария Касимова-Моасе при представянето на „ДИШАМ“. Авторката спомена благодарността на пациентите, разговаряли с нея, към техните лекари и сподели вълнението си от искрените им откровения. Ефирните „дишащи“ илюстрации на Елена Жаблянова слагат финалния щрих на прекрасното издание.
Боряна Ботева, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване /СРБЗ/, сподели, че идеята за създаването на книгата е да се даде глас на пациентите с тежка астма, които всеки ден се борят за своята глътка живот. „Това е сериозен проблем. Искаме да привлечем вниманието на обществото към тези хора, към трудностите, с които се сблъскват, към борбата им с това тежко заболяване. Важно е да говорим за навременната диагностика, за правилното лечение, за достъпа до съвременни терапии, които са безплатни за българските пациенти, но много от тях не са наясно с това и проактивно не ги търсят. Разговаряли сме с хора, за които дори ставането от леглото изисква много усилие и всеки дъх е мъчение. Защо? Днес съвременната медицина може да им помогне“, сподели Боряна Ботева.
На представянето на книгата присъства и проф. д-р Мария Стаевска, алерголог, началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска“. "По последни данни 230 хил. българи страдат от астма, а 3.7% от тях са с тежката форма на заболяването. Най-честите симптоми са кашлица, стягане в гърдите, задух, затруднено дишане. Тежката астма може да влоши изключително много качеството на живот на пациентите, защото те се борят за всяка глътка въздух. Един здрав човек трудно може да си представи мъчителните мигове, които изживяват тези хора. В България повечето пациенти са на инхалаторна терапия, а при влошаване на състоянието се използват кортикостероиди, които обаче имат множество странични ефекти. Трябва да подчертаем, че съвременните препоръки за лечение вече силно ограничават използването на този вид медикаменти. Системните кортикостероиди следва да са последна алтернатива в лечението на астмата. Медицината непрекъснато се развива и днес вече съществуват други, много по-модерни терапии, които дават изключително добри резултати. Те са достъпни за българските пациенти и тази книга е още един повод да се обърнем към тях и да им кажем, че трябва проактивно да говорят със своя лекар, да се интересуват от тези възможности.“
„По време на ковида се заразих, наложи се интубация, осем дни бях в кома, но оцелях“, разказа пациентка с тежка астма. След продължително възстановяване и множество съпътстващи заболявания е преминала 5-месечна биологична терапия за тежката астма, от която страда вече 15 години. „Чувствах се прекрасно, но след края на този период здравната каса не ме одобри за продължаване на лечението. Надявам се, че един ден пак ще съм на биологична терапия и ще стигна до моя щастлив край.“ Защото, ако краят не е добър, това не е краят, както напомни Мария Касимова-Моасе.
Една от разтърсващите истории в книгата е на Нора. "Стои на терасата, парапетът подпира брадичката ѝ, плетената шапка е нахлупена почти върху клепачите й. Нослето се подава като копче над шала – ако види, че го е извадила на студа, майка ѝ веднага ще я прибере вътре. От десет минути стои така и не помръдва. Децата долу пред блока правят снежен човек. За кой ли път ги гледа от горе и знае, че няма да я пуснат. Пак е болна. Това са най-силните детски спомени на Нора – за дебел сняг и хубави зими, които тя наблюдава от непристъпната кула на детската си астма. Не помни пристъпите, но не може да забрави ужаса в очите на майка си...
Да, ужасно е, убийствено е, защото не знаеш дали следващото вдишване няма да е последното ти...." (Цитат от "ДИШАМ").