Нещо "преживяно" или нещо "никога невидяно"
Jamais vu е френски израз, който буквално означава „никога невидяно“. Това е психологически феномен, при който човек преживява нещо познато като напълно непознато, въпреки че осъзнава, че вече е преживявал тази ситуация преди. Най-често се проявява като момент, в който човек се чувства като да не е срещал даден обект или ситуация преди, въпреки че е сигурен, че го е видял или преживял.
Deja-vu е феномен, при който човек изпитва усещането, че е преживял дадено събитие или ситуация преди, въпреки че знае, че това не е възможно.
Jamais vu обикновено се свързва с усещане на объркване или странност. Може да се прояви в ежедневни ситуации, като например, когато човек чете дума, която му е позната, но изведнъж тя започва да му изглежда напълно чужда и странна.
Този феномен е по-рядко срещан от déjà vu (усещането, че вече си преживял нещо), но може да се появи при хора под стрес, умора или по време на интензивна концентрация. В някои случаи jamais vu може да бъде свързан с неврологични състояния, като например епилепсия, но като цяло се счита за нормално явление, което може да се случи на всеки.
Кой първи го формулира?
Феноменът jamais vu не е свързан с откриване от конкретен човек, а е термин, произлизащ от френската езикова традиция и се използва в психологията и неврологията за описване на определено субективно преживяване. Концепцията за jamais vu започва да се изучава по-интензивно през края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато психолозите и невролозите започват да изследват различни аспекти на човешкото съзнание, памет и възприятие.
Много от изследванията по темата са част от по-големи изследвания върху феномените déjà vu и jamais vu в контекста на психопатологията и нормалната когнитивна функция. Един от водещите учени в изследването на тези феномени е френският психолог Емил Буарак /Émile Boirac/, който първи използва термина déjà vu в научен контекст. Въпреки че терминът jamais vu не се приписва конкретно на него, неговите изследвания са свързани с разширяване на разбирането за подобни когнитивни явления.
Има ли описани такива състояния в художествената литература?
Jamais vu е описвано в художествената литература, макар и по-рядко от по-популярното déjà vu. В литературата това състояние се използва, за да предаде усещане за отчуждение, странност или дори психическо разстройство на героите.
В романа Анна Каренина на Лев Толстой, има сцена, в която Анна преживява нещо, което може да се интерпретира като jamais vu. Докато наблюдава съпруга си, тя изведнъж изпитва усещане, че той й е напълно чужд, въпреки че тя го познава много добре. Това е ключов момент, който отразява нейното нарастващо усещане за отчуждение и изолация.
В ”Степния вълк" на Херман Хесе главният герой Хари Халер преживява моменти на jamais vu, които допринасят за усещането му за дезориентация и отчуждение от света около него. Тези моменти подчертават кризата на идентичността, с която героят се сблъсква, и служат като символ на неговото вътрешно объркване.
В пиесата на Хенрик Ибсен"Призраци", jamais vu може да бъде открито в поведението на героите, които изпитват отчуждение и странност в добре познати ситуации. Това се използва, за да се подчертае тяхното вътрешно разстройство и борбата им с миналото.
В романа на Томас Ман "Вълшебната планина", героят Ханс Касторп преживява jamais vu в различни ситуации, като това допринася за усещането за сюрреалност и изолация, което пропива цялото произведение.
Тези примери показват как jamais vu се използва като мощен литературен инструмент за изразяване на психологическо напрежение, криза на идентичността и отчуждение. Тези състояния придават дълбочина на героите и техните преживявания, като същевременно въвеждат читателя в по-сложни вътрешни светове.
Художници правили ли са опит да рисуват на тази тема?
Темата за jamais vu е по-рядко изобразявана в изкуството в сравнение с по-популярното déjà vu, но някои художници илюстрират подобни усещания за странност и отчуждение в своите произведения. Въпреки че терминът jamais vu може да не е директно свързан с конкретни творби, концепцията и чувството, което той предизвиква, са намерили отражение в някои художествени произведения.
Художници като Рене Магрит и Салвадор Дали често изобразяват сцени, които предизвикват усещане за нереалност или странност, въпреки че използват познати обекти. Например, в картината "Предателството на образите" на Магрит, обикновена лула е съпроводена с надпис "Това не е лула", което предизвиква у зрителя объркване и дисонанс между очакваното и видяното, което е сходно с феномена jamais vu.
Картините на Джорджо де Кирико, известни с техните празни градски пейзажи и странни перспективи, често предизвикват усещане за нереалност и отчуждение. В неговото изкуство познати обекти се появяват в странни контексти, което създава атмосфера на странност и дискомфорт, сходна с преживяванията на jamais vu.
В картините на Марк Шагал, особено тези, които изобразяват сцени от еврейския фолклор или спомени от детството му, които често включват елементи на мечтателност и сюрреализъм, които могат да създадат усещане за jamais vu. Стилът му, който смесва реални и въображаеми елементи, може да предизвика у зрителя чувство на дезориентация и странност.
Тези примери показват как усещанията и концепциите, свързани с jamais vu, са били интерпретирани в изкуството, въпреки че не винаги са били изрично свързани с термина. Художниците използват визуални техники, за да предадат състояния на дезориентация, странност и отчуждение, които са в основата на този феномен.
Композиторите вграждат ли такива моменти в своите творби?
Композиторите също могат да вграждат моменти на jamais vu в своите творби, въпреки че това често е по-абстрактно и не толкова директно изразено, както в литературата или визуалните изкуства. Музиката има способността да предизвиква усещания и емоции чрез структурни и хармонични техники, които могат да създадат чувство за странност, дезориентация или непознатост в познати музикални контексти.
Композиторите могат да въведат позната музикална тема и след това да я изменят по неочакван начин, така че тя да звучи едновременно познато и странно. Например, Лудвиг ван Бетховен в някои от своите късни струнни квартети използва мотиви, които се повтарят с вариации, създавайки усещане за déjà vu и jamais vu едновременно.
Композитори като Арнолд Шьонберг и Албан Берг, които използват атонална музика и серийна техника, често създават усещане за дезориентация и непознатост. Въпреки че музиката може да съдържа познати елементи, тяхното съчетаване по нетрадиционен начин предизвиква у слушателя чувство на странност, подобно на jamais vu.
Композитори като Игор Стравински в "Пролетно тайнство" използват ритмични промени, които могат да дезориентират слушателя. Познатата музикална линия може внезапно да стане чужда чрез неочаквани ритмични удари, създавайки усещане за jamais vu.
Композитори като Клод Дебюси и Морис Равел често използват неочаквани модулации и хармонии, които могат да направят музиката да звучи едновременно познато и странно. Това може да предизвика усещането, че слушателят е в познат музикален контекст, който внезапно става непознат.
В по-съвременната музика, композитори като Чарлз Айвс използват музикални колажи, където различни стилове и цитати от познати произведения се смесват по начин, който може да предизвика чувство на jamais vu у слушателя. Тази техника създава усещане за дисонанс между очакванията и реалността.
Макар че тези примери не са директно обозначени като jamais vu, те показват как композиторите могат да създадат музикални моменти, които предизвикват усещане за непознатост в познатото, което е в същността на този феномен. Музиката може да бъде особено мощно средство за предаване на такива абстрактни психологически състояния, като същевременно оставя много на въображението и емоционалната реакция на слушателя.