Хипертрофичната кардиомиопатия /ХКМ/ е заболяване на сърдечния мускул, при което стената на сърцето — най-често на лявата камера — е необичайно удебелена, без това да се обяснява само с високо кръвно или заболяване на аортната клапа.

Удебеленият мускул може да направи сърцето по-трудно за „напълване“ с кръв и при някои хора да възпрепятства изтичането на кръвта към аортата.

                                    Какви са симптомите на това заболяване

Някои хора нямат никакви симптоми, но при други  други могат да се появят:

задух, особено при физическо натоварване

лесна уморяемост

болка или стягане в гърдите

сърцебиене или неправилен пулс

замайване или припадък

понижена физическа издръжливост

ХКМ може да доведе до нарушения на сърдечния ритъм, включително предсърдно мъждене и при малка част от пациентите — опасни камерни аритмии. Съществува и риск от внезапна сърдечна смърт, особено при определени рискови характеристики. Това обаче не означава, че човек с ХКМ непременно ще развие тежко заболяване — много хора живеят нормално с правилно проследяване и лечение.

Заболяването често има генетична основа и може да се предава в семейството. Поради това при потвърдена ХКМ лекарят може да препоръча изследване на близки роднини.

                                                      Как се диагностицира

Обикновено това става чрез

ехокардиография — показва дебелината и движението на сърдечния мускул;

ЕКГ

Холтер за проследяване на ритъма

сърдечен ЯМР

понякога генетично изследване

оценка на риска от аритмии и внезапна сърдечна смърт

Лечението зависи много от конкретния тип ХКМ. То може да включва медикаменти, лечение на аритмии, а при определени пациенти — имплантируем кардиовертер-дефибрилатор или процедури за намаляване на прекомерно удебеления мускул.

                Какви физически активности могат да си разрешават хората с това заболяване

При хипертрофична кардиомиопатия /ХКМ/ човек обикновено не трябва да избягва физическата активност изцяло.  Леката до умерена активност се препоръчва за повечето хора с ХКМ. 
При човек със стабилна ХКМ и разрешение от кардиолог обичайно са подходящи:

Ходене, включително по-бързо ходене

Колоездене с умерено темпо

Плуване с умерена интензивност

Йога и стречинг, без силно напъване

Лек джогинг при подходяща индивидуална оценка

Леки до умерени силови упражнения, като се избягва максималното напъване и задържането на дъха.

В насоките „умерена“ интензивност приблизително означава натоварване, при което дишането и пулсът се ускоряват, но човек все още може да разговаря.

Това е важно, защото рискът зависи от много неща — например дебелината на сърдечния мускул, наличие на обструкция на изхода на лявата камера, аритмии, припадъци, фамилна анамнеза за внезапна смърт и други показатели.
                             Какво трябва да се избягва без изрично разрешение

Докато кардиологът не е направил индивидуална оценка, не е добра идея човек с ХКМ сам да започва:

максимални спринтове 

максимални тежести

тренировки до пълно изтощение

състезателни спортове с много висока интензивност

внезапно преминаване от заседнал начин на живот към тежки тренировки


Ако човек има припадък, болка/стягане в гърдите, необичаен задух или силно сърцебиене по време на натоварване, тренировката трябва да бъде прекратена и да се потърси медицинска оценка.