"Диабетът е болест, която никога не бива да бъде подценявана, защото е едно коварно заболяване." За това предупреди доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология по време на медийна среща на тема „Диабетът в светлината на Кардио-бъбречно-метаболитния синдром“,
"В началото диабетът обикновено не боли и когато човек разбере, че го има, в повечето случаи са настъпили изменения - разясни още доц. Шинков. Той повлиява сърдечносъдовата система, повлиява бъбреците, повлиява нервната система, очите, скелета и променя живота на човека. Намалява и неговото качество, води до редица съпътстващи болести и най-накрая скъсява живота. Това заболяване се нарежда в групата на тихите убийци, защото високата кръвна захар, а диабет означава хронично висока кръвна захар, уврежда една чест от нашата биохимия. На първо място, това са белтъците. Всяка наша клетка зависи от белтъци - белтъците са част от хормоните в човешкото тяло, белтъците са част от мускулите, те са част от транспортната система в нашите клетки. И когато те се увредят, това повлиява всички аспекти на човешкото здраве.
Повишената кръвна захар, прави точно това. От тези белтъци зависят и клетките, които насочват, фокусират вниманието към нашите съдове. И това, което на микроскопско ниво ние виждаме е точно това увреждане на съдовете. И според това, кои съдове се увреждат, определяме дали това увреждане е макро или микро съдово увреждане.
Макро съдовото увреждане основно е обект на колегите кардиолози - това е периферната съдова болест, атеросклеротичната сърдечна болест, исхемичната болест на сърцето и мозъчно съдовата болест.
Микро съдовите увреждания са много по-дискретни, но съвсем не безобидни. Те предизвикват уврежданията на функцията на бъбреците, увреждане на ретината, увреждане на периферните нерви. Като изключим речната слепота например в Африка, диабетът е най-важната причина за слепота по света в последните 200 години. А може и повече.
Освен че уврежда човешката тяло, диабетът е заболяване с голяма честота. И по данни на международната диабетна асоциация, един на всеки десет възрастни, не старци, а по-скоро в зряла или напреднала възраст, има диабет днес. За Европа това съотношение е едно към единадесет.
Честотата на диабета нараства през последните десетилетия и ще продължава да нараства и занапред. Бройката болни в даден период от време нараства от 5% през 2000 година, до почти 7% през 2011-та. В момента е някъде към 7.1% и малко повече и ще станат някъде към 8-9% през 2040 година. Нещата в България са сходни с тези от Европа. При нас нещата не са драматично по-зле, отколкото в другите страни и вървим заедно напред към бъдеще с много диабет.
Диабетът уврежда съдовете - малките и големи съдове.
И увреждането на различните органи не става последователно - днес се уврежда сърцето, а след две години да речем започва увреждането на бъбреците, после нервите и т.н.
Увреждането става паралелно, едновременно. То започва някъде в даден момент и върви без да спира. С една дума едновременно страдат сърце, бъбреци и други органи от наличието на диабет. Докато най-накрая се стигне до сърдечна недостатъчност, до терминален стадий на хронично бъбречно заболяване Т.е. до хемодиализа.
Затова пациентите трябва да са добре контролирани, а контролът при диабета е екипно занимание, което включва поне ендокринолози, кардиолози и нефролози .
Кога започват тези усложнения?
Те започват години преди ние да открием захарния диабет, защото той не боли. Често пъти са минали 5, 10 години преди да го открием. Може и повече. Всъщност ние никога не знаем кога точно е започнал. Това е така, защото захарният диабет тип 2, който е 70% от всичкия диабет по света, не започва изведнъж. Днес сме здрави, а утре вече имаме диабет тип 2.
Не става така. Той се предшества от състояние, което днес наричаме предиабет. Предиабетът е състояние на повишена кръвна захар, но не толкова, че да отговаря на критериите за захарен диабет. Част от хората с предиабет ще развият диабет, но друга част няма да го развият. Това донякъде зависи от тяхното поведение и от грижата на лекарите-специалисти. Но във фазата на предиабет вече е започнало увреждането на големите и малките съдове. То започва при гранични стойности, при които ние, лекарите, приемаме човека за здрав и преминават през стойностите, които приемаме за предиабет. При предиабета вероятността за увреждане на микро и макро съдовете расте и продължава да расте, когато достигне стойност 6.5 и вече влезе в зоната за диабета.
Това е един дълъг бавен процес. И ако ние го регистрираме, когато гликирания хемоглобин е 8, 9… Ако това се случи при един човек, новооткрит, с неконтролиран захарен диабет, ние сме закъснели. Защото той има нужда вече не само от ендокринолог, а поради настъпилите увреждания и от кардиолог, и от нефролог, и от офталмолог и от невролог. И час от тези увреждания няма как да се върнат назад.
Освен диабета и предиабета, за развитието на всичките тези усложнения, влияят допълнително и множество други фактори. Някой от тях като артериалната хипертония например - тя е зависим рисков фактор за съдово увреждане при хората без и при хората със захарен диабет. Затлъстяването също е рисков фактор. Важен е и начинът на живот. Сега знаем, че развитието на захарен диабет се дължи на множество фактори , генетични най-вече, но и на поведенчески - важен е начинът, по който живеем. Факта движим ли се или не се движим, допринася за това. Тютюнопушенето е допълнително независим рисков фактор за съдовите проблеми.
Човешкият организъм е едно цяло. Много трудно е да посочим един орган и да кажем, че той е най-важният. И той работи сам за себе си. Не можем да го кажем нито за сърцето, нито за щитовидната жлеза, нито хипофизата, нито за бъбреците. Всеки орган е важен и всички органи в човешкото тяло си взаимодействат по един или друг начин. Така че няма как да очакваме сърцето, бъбреците, обмяната на захари, масти, белтъци да са разединени и да функционират независимо едни от други в нашия организъм. За съжаление и тяхното увреждане, нарушението в техните функции ще са взаимосвързани. Но има един малък нюанс - сърдечно заболяване се развива в резултат на захарен диабет. Т.е. Диабетът в някои случаи е отключващият фактор. Който бута плочките на доминото докато паднат всички. И накрая човекът заедно с тях.
По тази причина, много често, когато открием един пациент със захарен диабет, или със сърдечно заболяване, или с бъбречно хронично заболяване, той има и някое от другите две групи заболявания. И отново се връщам на екипната работа, защото няма как да се грижим самостоятелно за тези хора. В 21 век медицината е екипно занимание и всички трябва да работим заедно.Защото ако не го правим хроничното бъбречно заболяване, сърдечносъдовите заболявания и диабетът скасяват живота.
Какво трябва се прави?
Едновременно трябва да контролираме захарния диабет, кръвната захар, да следим състоянието на сърдечно съдовата система и да контролираме налично вече сърдечно заболяване. И освен това да контролираме функцията на бъбреците. И всичко това трябва да става едновременно, да имаме холистичен подход при лечението на хората със захарен диабет."