Откакто наваля големият сняг, в гр. Чепеларе е истинска бяла приказка.  А скиорите по пистите са на седмото небе от възможността да са главните герои в нея.

Чепеларе е най-високо разположеният планински град в България. Средната му надморска височина е 1150 метра. Скоро, на 9-ти  февруари, там ще се събере и елитът на българските  скиори, защото по традиция тогава ще се отбележи подобаващо  рождения ден на единствения  музей на ските и ски спорта у нас. 

Единствен и уникален, открит през 1998 година.

Тогава, родената в Чеперале именита наша състезателка по биатлон - Екатерина Дафовска, стана  олимпийска шампионка на Зимните олимпийски игри в Нагана Япония. Точно с нейното име се свързва съществуването на този много, много интересен музей., който местните наричат  музей на младостта, дързостта, устрема и победите. 

За неговото начало разказва г-жа Светла Терзийска, екскурзовод в музея: “Когато през 1998 г. Екатерина Дафовска става олимпийска шампионка и печели първият златен медал за България на зимна олимпиада, група ентусиасти решават да направят една малка изложба по повод този нейна победа. 

Но желанието на чепеларци и на чепеларските скиори да се запази историята на ски спорта  е толкова голямо, че общината решава да запази тази експозиция, която съществува и до днес. В нея са подредени първите награди, първите плакети, които тя е получила от първото състезание на което се явява чепеларският отбор. Имаме тука  награди на по-стари и на по-млади сегашни шампиони. Стефан Присадов, на Радослав Янков- сноуборд, на биатлонисти по-млади и по-стари.

Макар че се намира в местното читалище “Родопска искра 1880” и разполага с малка площ  и изложбената зала е малка - само 70 кв. м., музеят на ските и ски спорта съдържа над 1300 уникални награди и отличия от републикански, европейски и световни ски състезания, спечелени от майсторите на зимните спортове в Чепеларе и близките селища. Разбира се всички те са  подарени на музея. Отава дума за огромно количество медали и не малко от тях златни. В залата е изложено и златото на Кръстана Стоева, ски състезател с голям успех през 1967г. в Гренобъл, Франция, на 5 и 10 км. ски бягане. 

Наградите и отличията на Екатерина Дафовска заемат внушително място, а на изложените купи, човек може да се радва не само като на отличия, свързани с постиженията на родните скиори, но и като на произведения на изкуството - невероятно красиви са. Толкова са много, толкова са различни и наистина са много, много красиви.

 

Но за да ги има днес, е имало и начало някога… за света, преди 4000 години, когато се появяват прародините на ските - снегоходките. Разбира си с практична цел - хората да се придвижват и да успяват да живеят, да посрещат нуждите си.  После ги заместили ските. 

Много по-късно ските започват да се използват за удоволствие, а после и за състезания. Първото състезание  било по ски бягане. Разбира се в Чепеларе много по-късно започва развитието на ски спортът. По това време  в България вече е проведено първото състезания по ски през 1925 година. Чак след двадесет години  чепеларският отбор набира смелост да се яви на състезание и да премери сили със станали известни вече родни скиори.

Интересното е, че когато е организиран първият ски курс в Чепеларе, в града се сформира и първият ски отбор за явяване на състезания. За  негов треньор е бил поканен един от българите, който е участвал в първата за България зимна олимпиада - Борислав Йорданов, който прави отбора и го подготвя за състезания. И този отбор, когато за първи път се явява на състезание, печели всички призови места от първо до четвърто. И това му дава кураж, самочувствие и възможности за по-нататъшна подготовка.

През годината колекцията от ски в музея непрекъснато се увеличава.  В нея се появяват  и  сноубордови модели. И то не какви да е, а такива със своя интересна история -  кой и къде ги е карал, какво е спечелил с тях  

В началото на първата редица изложени експонати обаче все ще си стоят чифт дървени ски, изработени от някогашните чепеларски майстори на ски и гордо свидетелстват за тяхното прохождане в ски производството.

Тези ски са правени в работилница. Те не са фабрично производство. 

Всъщност историята им е много интересна. Когато за пръв път чепеларци виждат ски, а те по-принцип били отворени за всичко ново, много ги харесват. Но тогава не е имало откъде да си купят, пък и парите са били кът, започват да си произвеждат сами ски в една от работилниците на градчето, макар че това  се оказало много трудно. Тогава за тази цел са ползвали дъски от бъчви, които са извити като дъги и било много по-лесно  да заприличат на ски с извити носове. Тогава местене майстори не знаели още, че  истинските ски  се правят  от права дъска, която се вари и после се слага в калъп, за да може да се получи тази извивка отпред, характерна за ските."

До тези първи модели са подредени и най-новите модели на фабриката за ски в Чепеларе - единствената на Балканите, чиито ски не отстъпват на нито една световна марка. Ако искате да ги разгледате и да се запознаете по-подробно с историята на родния ски спорт, имайте предвид, че музеят е отворен всеки ден от 9.00 без неделя и понеделник. И още нещо много важно - то стои написано на един огромен дървен плакет: “Тук никой не остарява”. Опитайте, спуснете се по една от пистите и може и с вас да се случи.