Дълбоко в норвежкия архипелаг Свалбард се намира арктическият град Лонгиърбиен. Той е най-северното селище на Земята - на 78 градуса географска ширина. Този архипелаг е под норвежка юрисдикция и Лонгиърбиен е административният му център. Разположен е на остров Шпицберген (Spitsbergen), най-големият от островите в архипелага и е известен като най-северният град в света с постоянни жители.
Лонгиърбиен има около 2000 постоянни жители. Населението е изключително международно – освен норвежци, има много шведи, руснаци, тайландци и хора от други националности. Това е така, защото градът привлича учени, миньори и служители в туристическата индустрия. Свалбард има специален визов режим, което позволява почти на всеки да живее и работи там, стига да има осигурена работа.
Лонгиърбиен също така е популярен сред туристите, които идват заради уникалните арктически пейзажи, възможностите за наблюдение на северното сияние, ледниците и дивата природа. Въпреки суровите условия, градът е пример за успешно съжителство на хора с природата в едно от най-екстремните места на планетата.
Този град е известен със суровите си арктически условия, 24-часовата полярна нощ през зимата и полярния ден през лятото. Освен това Лонгиърбиен е дом на Световния семенен трезор (Svalbard Global Seed Vault) – подземно съоръжение, което съхранява семена от различни култури за защита на глобалното биоразнообразие.
Свалбард се намира приблизително на половината път между северното крайбрежие на Норвегия и Северния полюс, което прави Лонгиърбиен едно от най-достъпните места в Арктика.
Градът е малък, но добре устроен, проектиран да издържи суровите условия на Арктика. Къщите в Лонгиърбиен са построени в арктически стил – често издигнати на пилони, за да се предотврати разтопяването на вечната замръзналост (пермафрост), върху която е разположен градът. Постройките са оцветени в ярки цветове, за да се отличават в снежната пустош.
Този северен град разполага с базова, но съвременна инфраструктура, включително училище, болница, магазини, ресторанти и културни центрове. В Лонгиърбиен има и университетски център – Университетският център на Свалбард (UNIS), който е известен с изследванията си върху Арктика. Електричеството и отоплението се осигуряват от малка въглищна електроцентрала – една от последните такива в Норвегия.
Лонгиърбиен е малък град и повечето хора се придвижват пеша или със снегоходи през зимата. През града преминават няколко основни пътя, но те не свързват Лонгиърбиен с други населени места, просто защото такива няма наблизо.
В града има някои странни разпоредби. Например, не се препоръчва хората да напускат границите на населеното място без пушка, заради опасността от полярни мечки. Освен това е забранено да се умира в Лонгиърбиен – няма гробища, защото телата не се разлагат заради вечния лед.
А ако все пак някой почине?
Въпреки че в Лонгиърбиен е "забранено да се умира", това не означава, че смъртта е напълно невъзможна – разбира се, хората могат да починат там. Политиката за "забраната" е свързана с липсата на подходящи условия за погребения, поради което телата на починалите се транспортират извън града. Това правило е въведено заради уникалните условия на Арктика.
Там почвата е постоянно замръзнала, което означава, че телата не се разлагат естествено. В миналото е установено, че погребаните тела остават почти непокътнати в земята. Изследвания показват, че тялото на човек, починал по време на пандемията от испански грип през 1918 г., все още съдържа активни следи от вируса – дори десетилетия по-късно! Това може да доведе до разпространение на опасни патогени.
Заради риска от разпространение на заболявания и ограничените възможности за хигиенично погребение в тези условия, градът избира да транспортира телата извън Свалбард.
И все пак, ако някой почине в Лонгиърбиен, неговото тяло се транспортира със самолет или кораб до континентална Норвегия, където се извършват погребението или кремацията. На тежко болните или възрастните хора често се препоръчва предварително да се преместят от Лонгиърбиен в друга част на Норвегия, ако здравословното им състояние се влоши, за да се избегне нуждата от такива сложни процедури.
Има ли изключения?
Погребенията в Лонгиърбиен са изключително редки и обикновено се извършват само по исторически или културни причини, свързани с миналото на града. В центъра на града съществува малко гробище от началото на XX век, когато миньори, починали при инциденти или болести, са били погребвани там. Това гробище обаче вече не се използва.
Хората, които живеят там, разбират и уважават тази уникална практика, която е в полза на околната среда и здравето на общността.