Затлъстяването е хронично заболяване, категорични са вече специалистите не само по хранене и диететика и търсят начини хората да започнат да се съобразяват с тази констатация, за да живеят по-продължително време и в по-по-добро здраве.
У нас обаче все още липсва правилно отношение и разбиране към проблема затлъстяване и наднормено тегло. На това мнение са доц д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, специалист по хранене и диететика и кардиологът професор Арман Постаджиян.
“За съжаление 32% от децата на възраст между 5 и 19 години са със затлъстяване у нас. Ние не сме на челните места, но сме в първата десетка и това е вече от доста години - споделя доц. Дърленска.
- Причините за това?
- Две са причините за затлъстяването на децата ни - едната е свързана с неправилните хранителни навици, високата консумация на пакетирани храни, тези ултра преработени храни, които нямат никаква хранителна стойност, но са с високо съдържание на калории, високо съдържание на сол, мазнини и захар и всичко това в съчетание на ниска консумация на мляко и млечни продукти, ниска или недостатъчна консумация всекидневно на плодове и зеленчуци води до това. Като прибавим и обездвижването, картинката на затлъстяването сред децата у нас се изяснява.
- Има ли го вече заболяването в този момент?
- При тях все още не можем да говорим за заболяване. Няма заболяване. Но вече е установено, че ако в ранна детска възраст едно дете страда от затлъстяване, рискът да развие заболяването затлъстяване, когато то стане над 18 години, е 50%.
Ако по време на юношеството детето страда от затлъстяване, този риск скача на 80%. Което означава, че едно пълно дете ще се превърне в пълен възрастен човек след време.
А затлъстяването като заболяване води до над 250 различни усложнения, които най-често са сърдечно съдови, захарен диабет тип 2, различни видове рак и мн. други”.
“Никога не трябва да се забравя, че още в ранна детска възраст започва да се оформя нещо, което в бъдеще ще тиктака в нашия организъм, подкрепя тази позиция и проф. Постаджиян. Науката вече ни показва как трябва да разбираме здравето и каква е последователността от събития, които водят до промяна в здравия човек, така че да се развие някакъв вариант на заболяване, което да оформи нещата в дългосрочен период. Вече има известни 8 правила за добро здраве - последното е свързано със съня - с продължителността на съня; важно е и телесното тегло, физическата активност, стойностите на артериалното налягане, стойностите на холестерола, липсата на тютюнопушене във всякакъв негов вариант, поддържане на нормални стойности на кръвна захар… и ограничаване консумацията на сол. Наистина организмът ни има нужда от определено количество натриев хлорид и това количество е от 2 до 3 грама на ден. А ние в България консумираме над 12 гр. дневно. А през есенно зимния сезон, т.н. свинско-вински период, нещата стават страшни - отиват много по-нагоре от 12 грама. Та тази информация е важна не само да се знае, но и да се припознае като собствена норма от всеки човек и да стане част от неговото ежедневие. Така лека полека личният модел на поведение и хранене може да стане дългосрочен и устойчив.
Защо всяко наше проучване показва едно и също нещо?
Още в много ясна трудоспособна възраст между 30 и 50 години ние всъщност имаме един букет от тези рискови фактори. Това води до ранна изява на съдов инцидент. Оттам насетне средната продължителност на живота, особено в мъжкия пол, е под 70 години в Б-я. И това освен лична трагедия в дадено семейство е свързано и с невъзможността човек да изпълнява трудовите си задължения.”
“Затлъстяването е свързано не само с физическото, но и с емоционалното и психическо здраве на човека, уточнява доц. Дърленска. Затова е нужна превенция, нужен е и контрол над затлъстяването. Хората трябва да са наясно с рисковите фактори, които водят до затлъстяване, да знаят какви беди могат да им донесат вредните храни и кои са те, какъв е добрият режим на хранене, на спорт, въобще на живот.
Вече има създадени насоки за правилно поведение от Световната и Европейската федерация по затлъстяване:
Първата съветва да се храним балансирано и разнообразно, което включва всекидневен прием на поне пет различни плодове и зеленчуци, да се приемат белтъчини от животински произход, да се приемат зърнени храни и варива и да има ограничена консумацията на високо калорични храни.
Втората насока е свързана с физическата активност - големият проблем тук е обездвижването от прекалено използване на автомобилите, стоене с часове пред екраните на телевизорите, лаптопите, телефоните. Нежеланието да се спортува, особено сред по-възрастното население.
Третата насочва вниманието към други фактори и един от тях е сънят. Той не случайно е ключов фактор за нашето здраве. Сънят е ключов фактор и за метаболизма. Така че поне 8 часа сън за населението над 18 годишна възраст, а за децата между 9 и 10 часа зависимост от възрастовата им категория. Ниската консумация на тютюневи изделия и алкохол също трябва да е цел и норма на поведение, защото всички тези вредни навици, са свързани със зависимост.
Така че начинът на живот и хранене е много, много ключов за здравето на децата и възрастното население.