Един взрив. Затворени врати. Зад тях – група хора в капан, без информация, без изход и без гаранция, че отвън все още има живот. „Всичко, което имахме“ от Хана Берфутс е напрегнат роман за оцеляването, изолацията и моралните избори, които правим, когато правилата внезапно изчезнат.
В един обикновен неделен следобед телевизионен екип се готви да заснеме предаване в празна училищна сграда. Снимките едва са започнали, когато мощен взрив прекъсва връзката с външния свят. Властите нареждат всички да останат по местата си, прозорците да бъдат затворени, завесите – плътно спуснати. Екипът и още няколко души се оказват в капан. Светът отвън изчезва. А ако някой излезе – не се връща.
В продължение на 145 дни героите на Берфутс се опитват да оцелеят в затвореното пространство – с гимнастически дюшеци вместо легла, с оскъдни дажби храна и с все по-изострени отношения помежду си. Малкото общество, което в началото се стреми да запази ред, морал и цивилизованост, постепенно започва да се разпада. Разпада се не само ежедневието, но и смисълът.
С напредването на дните старите категории – допустимо и недопустимо, правилно и погрешно, лоялност и предателство – губят очертанията си. „Всичко, което имахме“ е роман за това как кризата променя човешкото поведение, как страхът се споделя, как надеждата се изрича шепнешком и как любовта, приятелството и моралът се оказват крехки, но и неизбежни.
Книгата може да бъде четена както като постапокалиптична история, така и като екзистенциална метафора за съвременния свят – за живота, който в един миг може да се оголи от илюзиите си и да ни принуди да живеем по-инстинктивно, с привършващи сили и все по-трудни избори.
Хана Берфутс предлага хладен, прецизен и безкомпромисен поглед към човешката психология в екстремни условия. Романът излиза за първи път през 2013 г. в тираж от 650 000 екземпляра и претърпява 13 издания по време на пандемията – момент, в който темите за изолацията и уязвимостта придобиват нова тежест.
------------------------------------------------------
Хана Берфутс (р. 1984 г. в Амстердам) е сред всепризнатите имена на нидерландската литература. Получава бакалавърска степен по културология и магистърска степен по журналистика. Авторка е на осем романа, няколко филмови сценария, пиеси и сборник с разкази. Пише есета и рецензии за нидерландската преса.
За цялостното си творчество през 2017 г. Берфутс е удостоена с престижната награда Франс Келендонк, която се връчва на всеки три години. Романите на Берфутс се превеждат на много езици и са адаптирани за малкия екран.
---------------------------------------------------------
Мария Енчева е родена през 1982 г. в Пловдив. Завършва немска филология в Софийския университет. Започва да се занимава с литературни преводи от нидерландски език през 2008 г., малко на шега, за да могат приятелите ѝ също да прочетат книгите, които са я впечатлили. Девет години по-късно, през 2017 г., става носител на наградата за превод на художествена проза на Съюза на преводачите в България. А още малко след това, през 2022-ра, става съосновател и съсобственик на книжарницата за чуждоезикова литература Махала.
Сред имената, над чиито произведения е работила, се отличават Яп Робен, Марийке Лукас Райнефелд, Естер Херитсен, Стефан Брайс, Херман Кох, Хюс Кайер, Клуун, Арнон Грюнберг, Ане Франк, Йеспер Юл, Димитри Ферхюлст.