Един от възможните отговори на този въпрос е свързан с българската метеорология. А тя наистина е с копривщенско потекло.
   Доказателство за това е ръкопис, намерен в архива на Найден Геров, според който от февруари до юли 1850 г в Копривщица /тогава село/ са правени измервания на температурата на въздуха по три пъти на ден. В ръкописа са описани всички данни от целия този период, а самият той е със заглавие “Топлината в село Копривщица в лето 1850 ”.

Десет години по-късно Австро-унгарското консулство в Русе организира първата метеорологична станция в собствения си двор и започва наблюдения по поръчка на Австро-унгарския метеорологичен иститут.
   След още 20 години същото консулство открива метеорологична станция и в София с уреди и упътвания от Виена.Редовните наблюдения в нея започват през септември 1880г.
   За начало на регулярните метеорологични наблюдения в страната ни обаче се смята датата 1. ІІ 1887г - тогава се открива Столичната метеорологична станция на пл. “Васил Левски”, чиито основател е гимназиалният учител Марин Бъчеваров. 

120 години   по-късно   в  страната ни вече съществува гражданска ,  селскостопанска, мореходна, планинска  и  полярна   метеорология    и... е   много трудно да   си   представим   дори  един  единствен ден   без   най-елементарната   прогноза за времето. Имаме си и модерна авиационна  метеорология,   благодарение   на   която   прелитаме   и   кацаме   живи   и   здрави   в   най-отдалечените   кътчета  на  света. Евелина Банкова, дългогодишен служител от метеорологичната служба на летище София, й  е  посветила  много  години от своя  професионален живот.
-   Кое е най-хубавото време за полет?
-  Най-хубавото време е, когато не духа вятър.  За самолетите той е доста опасен, защото поражда турболенция и в резултат от нея може да се загуби управление на самолета.
-   Службата осигурява прогноза за всеки полет?   
-  Всеки полет без изключение получава един доста широк набор от карти, информационни материали, спътникови снимки, радарни картини. Във всеки един момент преди излитане пилотът може да види къде се намира опасната зона за самолета, може да види облаците как са разположени, как се движат. Имаме анимация на спътникови снимки. Всеки получава и набор карти и бюлетини, в които са дадени фактическите времена, прогнозите за летищата – летище на излитане, самото трасе и летище на кацане. Така че пилотите ползват пълна информация  -  наясно са откъде тръгват, откъде минават и какво ще бъде времето там, където ще кацнат.
-  А вие как получавате тази информация от целия свят?
- Има база данни. И ние ползваме тази инфрмация безплатно. Срещу данните, които ние регистрираме тука, възоснова на които съставяме съобщения за фактически времена и прогнози, имаме право да получим информация за времето и авиоционните условия по целия свят. Много хубави спътникови изображения получаваме с една нова спътникова система за информация от два световни центъра и данните, които идват са от 12 различни канала. Всичко е много подробно – то трябва да се видят картините, за да добие представа човек колко много информация се съдържа в спътниковите снимки.
-  Може би затова казват, че вие нямате право на грешки?
-  А.. не. Право на грешки нямаме поради съображения за сигурност и безопасност на пътниците, защото от нашата информация зависи поведението на пилотите – какво трасе ще изберат, от кое място ще минат.
-  А когато осигурявате чартърен полет – там по-различно ли е?
-  Те имат малко повече време за предварителна подготовка. Минават и искат информация първо за мястото, от което ще излетят и на което ще кацнат. После подбират най-подходящото трасе. Тези полети са доста по-свободни. Те не са свързани с постоянните трасета, които имат редовните авиолинии и могат да  избират в зависимост от времето, най-безопасното и най-подходящото трасе за преминаване.
- Но независимо от това, се поддържа връзка с тях по време на целия полет сигурно?
- Да така е. Особено ако отиват на места, където няма изградени бази. Тогава авиаторите се обаждат, за да искат предварително информация. Така са спокойни, че когато тръгнат, всичко ще бъде наред.
- Понякога има ли разминаване между вашата прогноза и тази, която метеоролозите от гражданската метеорология дават?
- Има да. Случва се... тъй като от нас се изискват по-специфични неща, които трябва да прогнозираме. И за тази цел нашите колеги непрекъснато следят развитието на метеорологичната обстановка и имат право да си променят прогнозата много пъти. Докато колегите от гражданската метеорология не са така свързани с безопасността на хората и за тях една промяна в прогнозата по-скоро би се отразила на имиджа им. Ние обаче сме длъжни в момента, в който разберем, че има разминаване с действителното положение, веднага да се корегираме. При нас дежурните следят непрекъснато промените и реагират незабавно.
-  Колко години от живота си сте посветили на тази работа?
- Повече от 34. Когато за пръв път стъпих на летището, бях стажантка. Колежките , които работеха там, ме качиха на един малък самолет “ИЛ-14”/много хора сигурно не си го спомнят вече/, който преминаваше през всички летища на България.От София летяхме до Пловдив –там слязоха и се качиха пътници. Отидохме до Стара Загора – и там имаше хора за слизане и хора за качване. От Стара Загора самолетът ни заведе в Търговище. От Търговище в Русе и все има кой да слиза и кой да се качва. По същия начин и на връщане – пак минахме през всичките тези летища и оставяхме и вземахме пасажери. Не е за вярване колко много летища е имало в България преди време.
-  Сигурно вече  екипът е много голям?
- Имаме непрекъснато синоптик, който дава прогнозата и още един синоптик, който обслужва екипажите и ги контролира. Имаме и наблюдатели, които следят обстановката. Ние излъчваме твърде често съобщения, които трябва да достигнат да международната база данни. Така че при нас се работи непрекъснато.
-  С какво образование са хората, които работят при вас?
- Синоптиците са задължително с висше образование, завършват физика в Софийски университет и минават допълнителни след дипломни квалификации -  така че целият състав е със степен магистър.
Наблюдателите ни са със средно специално образование – те също минават през специализирано обучение.  Специално за авиацията има неща, които изискват много, много допълнителен обем от информация да се усвои, за да станеш добър авиационен метеоролог.За спътниковите и радарните снимки също се изкарват специализирани курсове. Отделно трябва подготовка и за графичните карти, на които са пренесени данните.  Всичко това изисква много време, за да бъде изучено в детайли. Направо си е едно допълнително образование. Един студент, излязъл от университета, трябва най-малко 6 месеца допълнително да се обучава и след това да се яви на изпити. Имало е случаи някой да не успее да се подготви и да не стане по тази причина оперативен метеоролог.
--------------
Това интервю е правено през 2007г.