Един от възможните отговори на този въпрос е свързан с българската метеорология. А тя наистина е с копривщенско потекло. Десет години по-късно Австро-унгарското консулство в Русе организира първата метеорологична станция в собствения си двор и започва наблюдения по поръчка на Австро-унгарския метеорологичен иститут. |
- Кое е най-хубавото време за полет?
- Най-хубавото време е, когато не духа вятър. За самолетите той е доста опасен, защото поражда турболенция и в резултат от нея може да се загуби управление на самолета.
- Службата осигурява прогноза за всеки полет?
- Има база данни. И ние ползваме тази инфрмация безплатно. Срещу данните, които ние регистрираме тука, възоснова на които съставяме съобщения за фактически времена и прогнози, имаме право да получим информация за времето и авиоционните условия по целия свят. Много хубави спътникови изображения получаваме с една нова спътникова система за информация от два световни центъра и данните, които идват са от 12 различни канала. Всичко е много подробно – то трябва да се видят картините, за да добие представа човек колко много информация се съдържа в спътниковите снимки.
- Може би затова казват, че вие нямате право на грешки?
- А.. не. Право на грешки нямаме поради съображения за сигурност и безопасност на пътниците, защото от нашата информация зависи поведението на пилотите – какво трасе ще изберат, от кое място ще минат.
- А когато осигурявате чартърен полет – там по-различно ли е?
- Те имат малко повече време за предварителна подготовка. Минават и искат информация първо за мястото, от което ще излетят и на което ще кацнат. После подбират най-подходящото трасе. Тези полети са доста по-свободни. Те не са свързани с постоянните трасета, които имат редовните авиолинии и могат да избират в зависимост от времето, най-безопасното и най-подходящото трасе за преминаване.
- Но независимо от това, се поддържа връзка с тях по време на целия полет сигурно?
- Да така е. Особено ако отиват на места, където няма изградени бази. Тогава авиаторите се обаждат, за да искат предварително информация. Така са спокойни, че когато тръгнат, всичко ще бъде наред.
- Понякога има ли разминаване между вашата прогноза и тази, която метеоролозите от гражданската метеорология дават?
- Има да. Случва се... тъй като от нас се изискват по-специфични неща, които трябва да прогнозираме. И за тази цел нашите колеги непрекъснато следят развитието на метеорологичната обстановка и имат право да си променят прогнозата много пъти. Докато колегите от гражданската метеорология не са така свързани с безопасността на хората и за тях една промяна в прогнозата по-скоро би се отразила на имиджа им. Ние обаче сме длъжни в момента, в който разберем, че има разминаване с действителното положение, веднага да се корегираме. При нас дежурните следят непрекъснато промените и реагират незабавно.
- Колко години от живота си сте посветили на тази работа?
- Повече от 34. Когато за пръв път стъпих на летището, бях стажантка. Колежките , които работеха там, ме качиха на един малък самолет “ИЛ-14”/много хора сигурно не си го спомнят вече/, който преминаваше през всички летища на България.От София летяхме до Пловдив –там слязоха и се качиха пътници. Отидохме до Стара Загора – и там имаше хора за слизане и хора за качване. От Стара Загора самолетът ни заведе в Търговище. От Търговище в Русе и все има кой да слиза и кой да се качва. По същия начин и на връщане – пак минахме през всичките тези летища и оставяхме и вземахме пасажери. Не е за вярване колко много летища е имало в България преди време.
- Имаме непрекъснато синоптик, който дава прогнозата и още един синоптик, който обслужва екипажите и ги контролира. Имаме и наблюдатели, които следят обстановката. Ние излъчваме твърде често съобщения, които трябва да достигнат да международната база данни. Така че при нас се работи непрекъснато.
- С какво образование са хората, които работят при вас?
- Синоптиците са задължително с висше образование, завършват физика в Софийски университет и минават допълнителни след дипломни квалификации - така че целият състав е със степен магистър.