Все още сме в прегръдките на зимата. Слънцето късно се показва и рано си отива, а понякога и въобще не си прави труда да се появи през деня. А мрачното и студено време често е като лош вълшебник – настанява се в душата ни, започва да влияе на емоциите и чувствата ни, прави ни раздразнителни, тъжни и меланхолични и дори може да ни депресира. Особено ако в живота ни нещо не върви точно както трябва или ако сме преживели нещо не твърде приятно наскоро. Поддадем ли  се на това усещане обаче, нещата могат да станат и по-сериозни и да се наложи да потърсим помощта на лекар. “А този лекар задължително трябва да бъде психиатър или психотерапевт – подсказва д-р Румяна Динолова.

В днешно време много лесно се използва думата депресия в общественото пространство, твърди тя. И хората започнаха да наричат всякакво чувство на тъга депресия. Може би от там идва проблемът, че ние трудно разпознаваме депресията, която трябва да се лекува, от това, че тъгуваме по някакво събитие, което се е случило в живота ни. Това, което е важно да знаят хората за себе си и за другите около тях е, че депресията е състояние, което повлиява абсолютно всички сфери на живота на човека - от поведението, през емоциите му, до мисленето му.

- Депресията няма ли разпознаваеми симптоми?

- Три са основните симптоми, които щом са налице, ние психиатрите поставяме диагноза депресия.

- Кои са те?

- Първият е пониженото настроение, вторият  е липса на преживяване на щастие, а третият е лесна уморяемост в комбинация с намалена работоспособност. Намаленото настроение и това усещане, че не можем да преживяваме щастие, е нещо, което прави донякъде впечатление на хората.  Но те си казват:”Абе, ще ми мине, ще ми се случи нещо хубаво и най-накрая и аз ще изпитам удоволствие". Но има и други неща, които тревожат хората, когато са в депресия. И тези неща не може да не направят впечатление на близките им. Имам предвид нарушенията в съня. Обикновено хората много трудно заспиват в такова състояние. Те дълго време стоят будни, дълго будуват или спят само по един-два часа на денонощие. Могат обаче да изпаднат и в другата крайност – да искат да спят почти през цялото време, за да не се събуждат и да не изпитват душевната болка, която депресията им причинява. Другото нещо, което е също важно да се забележи е, че  хората в такова състояние стават много разсеяни.

- Значи близките трябва да си отварят очите на четири, ако забележат тези неща?

- Това, което близките трябва да знаят, пък и самия човек, който чувства и преживява такива неща,  също трябва да знае, че има една тънкост, която помага да се изяснят нещата. Тази тънкост дава възможност да се разпознае дали това е момент на тъгуване, моментно състояние, което е провокирано от някакво житейско събитие, или става въпрос наистина за депресия. Когато тези симптоми на понижено настроение, на лесна уморяемост и на неспособност да преживяваш щастие, продължават повече от две седмици без прекъсване, или си отиват и се връщат в продължение на няколко месеца, три примерно, тогава човек трябва да потърси професионална помощ от психиатър или психолог, за да се направи оценка и да се прецени доколко това състояние изисква някакъв вид намеса.

- И тази намеса ще има за цел лечение на това състояние?

- Да, депресията се лекува. Лекува се успешно. Лекува се и може да бъде излекувана. Но от точните специалисти. Много често при такива прояви близките решават, че техния човек  нещо не е добре с нервите и търсят помощ при невролог.

- Това грешка ли е?

- Грешка е. Неврологът има друг обсег на действие. Тук най-полезен е психиатърът.