Не е за вярване, но до тук той е навъртял дълга, дори препредълга биография. Първите му изяви като лек за облекчаване на болката и смъкване на високата температура  обаче  нe са  като таблетка, а като пудра от кора на върба, която някогашните лечители набързо стривали в случай на нужда. С една дума  този лек тогава не е имал нищо общо с науката. 
Едва през 19-ти век започват да се правят интересни открития в областта на синтеза на този т.н. във фармацевтиката “предшественик на аспирина” и най - важното от тях принадлежи на Феликс Хофман. През 1897 година той работи в лабораториите на “Байер” и докато се опитва и търси начин да облекчи ревматичните болки на своя баща, успява да синтерзира ацетил салициловата киселина. През 1899 започва да лекува с нея острия ревматизъм на баща си и като вижда, че му действа добре, предлага на фирмата, в която работи, да го направи като медикамент и да излезе с него на пазара.

Късметът през тази година бил на страната и на химика Феликс Хофман, и на фирмата Байер, а и на самото лекарство - аспиринът бил не само регистриран, но и патентован  – първоначално в две форми, като пудра и като гранули, а по-късно и в таблетна форма. И скоро се превърнал в болкоуспокояващо номер едно в света. И в трите си модификации той помагал при главоболие, висока температура и ревматизъм, но в същото време причинявал и болки в стомаха. Още при Хипократ хората забелязали, че пудрата от кора на върба води до повишаване на болките в стомаха, но тогава те просто нямали друг избор – спасявали се от по-голямото зло и не обръщали внимание на по-малкото.
 Учените през миналия век обаче се заели да търсят начини да намалят вредата от това полезно за много неща хапче. Първите усилия в тази посока са свързани със създаване на съединения, които да намаляват вредата за стомаха. В резултат на това, аспиринът преминава през различни етапи на развитие и модификации на производство – минали повече от сто години,  докато се стигне до съвременното приложение на гастропротективния /щадящ стомаха/ или ентеросолвентен аспирин.

Но нека да проследим нещата в развитие с помощта на д-р Борислав Георгиев от Националната кардиологична болница. Той припомня, че аспиринът първоначално се продава в неговата най-стара форма 500 милиграма с първи големи индикации главоболие, настинки и ревматизъм. В последствие се установява, че може да действа и при грип – за това говорят рекламите от онова време. И той запазва това си действие в продължение на почти сто години.
През 1948 година един американски общопрактикуващ лекар, установява, че аспирин, прилаган при мъже на възраст над 45-50 години, намалява честотата на инфарктите.Тогава се появяват първите индикации за приложението на аспирина при лечението на сърдечносъдови заболявания.
Интересно е да се знае, че развитието на аспирина е свързано с развитието на науката, но и развитието на науката е свързано с приложението на аспирина. През 1971-ва година сър Джон Вейн установява механизмите на действие на аспирина и неговият ефект и обяснява голяма част от неговите ползи. За това свое откритие той получава Нобелова награда.
  Значимата крачка е направена през 1980г. Тя е първата в световната индикация сърдечносъдови заболявания. Впоследствие започват проучвания, които доказват ефектите на аспирин за предпазване от първи инфаркт при хора с рискови фактори – пушачи, хора с наднормено тегло, диабет и др.
- Тогава ли започва неговото приложение за предпазване от инфаркт?
- Реално още през 70-те години на миналия век започва да се налага този медикамент като хапчето, което предпазва от инфаркт.
- Но тогава все още не съществува тази специална предпазваща от инфаркт и от болки в стомаха форма на аспирина?
- Една от най-важните стъпки в историята на аспирина, това е създаването на специална предпазваща форма, която е гастропротективна или ентеросолвентна и която щади стомаха. И може би това е първата голяма стъпка при намаляването на страничния ефект на аспирина за стомаха. Дозировките в големи международни проучвания и международни препоръки са точно тези – сто милиграма аспирин, ентеросолвентен в протекцията. Там имаме най-малка честота на ерозиите в стомаха, тъй като този аспирин се разгражда и преминава от червата. Фактически това е съвременния подход в превенцията – първична и вторична, на сърдечносъдовите заболявания. И не напразно ние лекарите-кардиолози казваме, че това е най-масовото прилагано лекарство в областта на профилактиката, най-добре познатото от българските лекари и от всички лекари по света и най-масово прилагания медикамент от населението по света с 110 годишна история. Той е направо животоспасяващ ресурс, който обаче не се използва у нас както трябва за намаляване на риска от първи инфаркт и за намаляване на комбинирания риск от инфаркт, мозъчен удар и съдова смърт”.

 "Минималната доза, която е доказала своята полза и е с минимална вреда за стомаха, е 100 милиграма дневно. Това за сега е възможно най - ниската полезна доза при инфаркт.  
Аспиринът е едно много интересно и разнообразно по доза зависими ефекти лекарство. Таблетките от 100 до 325 милиграма имат единствено и само антитромбоцитен ефект – т.е. тези дози се прилагат, за да намалят риска от тромбоза. Дозите над един грам /1000милиграма/ дневно имат противовъзпалителен ефект и същевременно се запазва антитромбоцитния ефект на медикамента –т.е. сумират се два ефекта – противовъзпалителен и антитромбоцитен. Дози над 4 грама/4000милиграма/ дневно се използват изключително рядко при специфични състояния с много изразен противовъзпалителен ефект, но трябва да се знае, че те имат и много изразени странични ефекти. Така че, това са двете основни индикации, двете основни дозировки, които ние спазваме – ниската доза 100 или 325, като все още не е ясно коя точно да се препоръча- науката не си е казала точната дума за това. Обикновено на този етап, когато става въпрос за продължително лечение, предпочитаме по-ниската доза, която има същия ефект и по-малко странични ефекти. При остри условия, какъвто е инфаркта, острия инфаркт с остра тромбоза, ние даваме венозен аспирин или сдъвкан бързодействащ аспирин в доза 325-500 милиграма - сдъвканият има бърз ефект още на 20-тата минута, а венозно приложеният аспирин започва да действа още на петата минута. От следващия ден след инфаркта обаче отново минаваме на ниските дози от 100 милиграма като поддържаща доза.
- Кои от жените попадат във високорисковата група и трябва да пият таблетки от 100 милиграма всеки ден?
- Ами например жени над 65години, с висок холестирол, с наднормено тегло и диабет, и всички усложнения произтичащи от това, трябва да получават аспирин, защото са високорискови . 
Пушачки с наднормено тегло, но без никакъв друг риск обаче, не трябва да го вземат. Трябва непременно да се знае, че аспириринът пази от първи инфаркт само високорисковите хора. Здравите хора нямат нужда от него и ако някой реши ей така на сама глава да го пие, ще си докара болки в стомаха.
- Как се определя кой е във висок риск и кой не е? 
- Има карта на коронарния риск и по нея се определя много лесно. Затова ние лансираме тезата за профилактичните прегледи при личния лекар всяка година. Отиваме веднъж годишно при личния си лекар и той ни определи риска.
Рисковите фактори са много ясно дефинирани там – пушене, холестирол, затлъстяване, напредването на възрастта, артериалната хипертония, захарен диабет, метаболитен синдром. Като не всички рискови фактори разбира се имат еднаква тежест.
Например ако пациентът е със захарен диабет, независимо от всички други рискови фактори, той попада в групата с много висок сърдечносъдов риск - почти колкото е риска при пациенти, приживяли инфаркт. И при такива пациенти ние задължително даваме профилактика с аспирин 100 милиграма.
При пациентите, които са с други рискови фактори извън диабета и метаболитния синдром, който също вкарва веднага пациента във високорисковата група, ние сумираме рисковите фактори и съобразно възраст, холестирол, пушене, мъжки пол, женски пол, определяме риска по тази таблица. Всъщност таблиците са две - една за мъже и една за жени и по тях риска лъсва веднага. Нямате ли го, не посягайте към аспирина всеки ден, та дори той до е и в най-ниската си доза. Пак повтарям – на здравите хора това ще навреди".